Етапите, през които минава всяка, жертва на сексуално насилие, СА СТРОГО ИНДИВИДУАЛНИ, затова не могат да се категоризират в отделни фази. Етапите, които са отразени по-долу са по-скоро приблизителни. Не е задължително жертвата на насилие да преживява травматичната ситуация точно в този ред на мисли и чувства.
1 ЕТАП: ОТРИЧАНЕ
“Не може да бъде”. “Не, това не се е случило”. “Нищо чак пък толкова не се е случило, голяма работа”!
Жертвата се чувства унизена и се дистанцира от самата себе си. Тя говори и разказва без детайли и емоции, все едно се е случило на друг човек. Когато тя започне да приема случилото се, страховете и вътрешното напрежение нарастват. Постепенно започва да приема сериозността на случилото се събитие. Отричането на ситуацията на насилие е обратен процес на възстановяването. През този период е възможно жертвата да увеличи секса с партньора си . По този начин демонстрира, че нищо кой знае какво не се е случило, и че обича партньора си, независимо от сексуалното насилие. Така компенсира нанесената травма. Възможно е напълно да откаже да прави секс с него, защото е огорчена от другия пол и не може да ги понася.
2 ЕТАП: КАТАРЗИС
Жертвата започва да намира чувствата си, да ги разпознава и идентифицира. Важно е тя да започне да говори за детайлите на изнасилването, колкото по-подробно, толкова по-добре. Можете да и помогнете да говори за травматичното събитие, като предимно мълчите и я изслушвате. Много важно е да може да контролира разговора, който води с вас.
В този момент жертвата на насилие се страхува от оценка. Добре е да излъчвате приемане, разбиране и най–вече да подкрепите факта, че пострадалия няма вина и че вярвате на всичко, което ви разказва.
3 ЕТАП: ПРЕЖИВЯВАНЕ ЗА ВИНА
По-безболезнено е да реши, че тя е виновна, отколкото да приеме, че светът е лош. На този етап е добре да подкрепите факта, че тя е жива и че не е виновна за случилото се. Важното е да помогнете на жената да види абсурдността на вината и да разбере, че на всеки може да се случи подобно нещо, защото понякога светът просто е несправедлив.
4 ЕТАП: ОСЪЗНАВАНЕ, ЧЕ Е ИМАЛА ЗАГУБА НА КОНТРОЛ
Жертвата се изправя лице в лице с тъгата. Понякога може тя да изпадне в “психичен ступор”. Да смята, че веднъж ако се разплаче, никога няма да може да спре. Добре е да назовете този факт и да я предразположите да плаче.
За да може да премине към следващата фаза е важно жертвата да не си създаде страх по отношение на всички мъже, като например да се страхува от мъжете на улицата, а да знае че всеки мъж сам по себе си е индивидуален, като всеки човек.
5 ЕТАП: ГНЯВ И ЯРОСТ
Възможно е жертвата да стане гневна срещу своя партньор (“Ти с нищо не можеш да ми помогнеш”), към полицията (че не са заловили изнасилвача), към близките си (защото те не я разбират достатъчно, понеже не са преживели същото) и др.
През този етап можете да помогнете на жертвата да насочи “правилно” гнева си, а именно към изнасилвача, а не към близките си.
6 ЕТАП: ИНТЕГРАЦИЯ НА СЛУЧИЛОТО СЕ
През този етап жертвата вече е в състояние да ругае насилника. Възможно е да реши да помага на други хора, претърпели подобно нещо.
Може да излезе с решение, че от тук нататък би искала да живее по друг начин, или да си изгради друга нагласа и гледна точка за света и живота. Може да реши да смени социалното си обкръжение или да обръща по-голямо внимание на близките си и по-често да им казва и показва, че държи на тях.
По пътя на преодоляване на тези етапи е възможно да се наложи консултация с психолог. Някой път се случва така, че след подобно травматично събитие на жертвата й е нужно много време, за да може да има пълноценен емоционален и сексуален живот.
Успешното преживяване на травматичното събитие е етапа на който жертвата си казва “Да, на мен ми се случи нещо ужасно, но това не означава, че няма да живея по-нататък с това и да живея добре, въпреки това”.