Според българското законодателство “ТРАФИК НА ХОРА” е набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля, чрез използване на принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост или чрез даване, получаване или обещаване на облаги, за да се получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице, когато се извършва с цел експлоатация. (Закон за борба с трафика на хора , обн. ДВ, бр. 46 от 20.05.2003 г., изм. ДВ бр. 86/2005 г.)

Набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на деца за целите на експлоатацията следва да се счита за вид “трафик на хора”, дори и ако това не включва нито едно от средствата.

Под “дете” следва да се има предвид всяко лице под 18-годишна възраст. 

 „ЕКСПЛОАТАЦИЯ“ е противозаконно използване на хора за разврат, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност от пострадалия, за осъществяване на принудителен труд, за просия, или за държане в принудително подчинение, за поставяне в робство или в положение, сходно с робството /ЗБТХ/.

 „ЖЕРТВА“ е всяко лице, което е било обект на трафик на хора /ЗБТХ/.

 „ПОСТРАДАЛ“ е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението /чл.74 НПК/.