Фондация “П.У.Л.С.” е създадена на 07.07.1999 г. в гр. Перник. Инициативата за организация за работа с пострадали от насилие, базирана в Перник, се роди през 1998 г., по време, когато екипът ни се обучаваше в умения за управление на психо-социални услуги в общността и клинични умения за работа с психичната травма. По същото време, в пост-тоталитарното българско общество, темата за насилието в дома все още беше табу, преживяванията на индивида не бяха значими, човешкото страдание не беше зачитано, а правата на жените и децата бяха все още бяха абстрактни дискурси.

Нашият първи тримесечен проект беше финансиран по програма “Знание, успех, промяна” на Charity Know How, Великобритания. Тази финансова подкрепа направи възможно създаването в Перник на център за подкрепа на жени, пострадали от домашно насилие, предоставящ професионални психологически и социални услуги на клиентите. Впоследствие, фокусът на работа беше разширен и стартираха първите програми за работа с деца и юноши.

Промените в нагласите и ценностната система, както и зараждащото се гражданско общество и правната реформа в България доведоха до влизането в сила на Закон за Защита от Домашно Насилие (ЗЗДН) през 2005 г. Това значително улесни действията ни по правна закрила на пострадалите от домашно насилие. Съществуващата от самото начало на организацията програма за правна закрила беше значително подобрена с това изменение в българското законодателство. От 2009 г., Фондация “П.У.Л.С.” е член на Българския Алианс за Защита от Домашно Насилие – мрежа от 10 български НПО, обединени за целите на правната реформа, лобиране на правителствено, институционално и законодателно ниво и промотиране и установяване на добри практики за закрила на жертвите на домашно насилие.

Друг аспект към работата бе добавен с развитието на програма за подкрепа на семейства (билогични, приемни, осиновители), целяща превенция на злоупотребата с деца, развитие на родителски умения и превенция на изоставянето. Фондация „П.У.Л.С.“ е член на Национална мрежа за децата. Сдружение, което обединява повече от 100 организации подкерпящи децата и семействата в България.

През 2003 г. нашата организация пое ново предизвикателство – създаването на служба за превенция на ХИВ и СПИН сред венозно употребяващи наркотоци в Пернишки регион. От април, 2004 г. стартира работата на аутрич екип за обмен на стерилни инжекционни материали и разпространение на информационни материали за безопасни инжекционни и сексуални практики. Тази инициатива беше осъществена с подкрепата на местната власт и институциите и финансовата подкрепа на Министерство на Здравеопазването чрез Глобалния Фонд за Борба с ХИВ/СПИН и Малария. По-късно фокусът на програмата бе разшрен върху целевата група младежко население и бе добавена превенция на туберкулоза.

От 2008 г. Фондация “П.У.Л.С.” разкри Кризисен център за настаняване на пострадали от насилие, който от 2010 г. се финансира като делегирана от държавата услуга в общността. Капацитетът на кризисния център е 12 легла.

Понатоящем “П.У.Л.С.” работи в две основни области:

• Център за рехабилитация и интеграция на хора, пострадали от насилие и/или трафик на човешки същества
• Програма за превенция на насилието

Този опит, положените усилия и постигнатите резултати ни правят горди и отговорни пред общността, клиентите, донорите и партньорите.

Следните програми са развити и функциониращи във Фондация “П.У.Л.С.”

• Психосоциална грижа за хора, пострадали от домашно насилие, сексуално насилие и/или трафик на човешки същества
• Психосоциална грижа за деца и младежи, преживели насилие
• Програма за подкрепа на семейства
• Превенция на насилието чрез неформално образование и обучение в специфични умения
• Обучителна програма за специалисти от други институции, работещи с пострадали от насилие
• Правна закрила на жертвите на насилие
• Кризисен център за пострадали от насилие
• Преходно жилище за пострадали от насилие
• Младежки клуб “Да бъдем приятели” – младежка програма за доброволчество, развиване на граждански умения, нулева толерантност към насилието, медиация и обучение от типа “връстници-към-връстници”