От Лилиан Хьорт и Солвейг Бергман

Може ли проект за двустранно сътрудничество в България да каже нещо общо за стойността на международното сътрудничество по отношение на домашното насилие и насилието основано на пола (НОП/ДН)?

От декември 2020 г. до февруари 2022 г., Фондация "П.У.Л.С." и Центърът за изследване на демокрацията, и двете български НПО, заедно с норвежката фондация с нестопанска цел Академия по правата на човека си сътрудничиха в проект за НОП/ДН. Целта беше да се разработи методология за наблюдение на политиката, правните инструменти и институционалната практика във връзка с подобно насилие и – чрез използването на новата методология – да се напише мониторингов доклад за настоящата ситуация.

Основният извод е, че България все още се бори да приеме адекватни и всеобхватни мерки за противодействие на НОП и насилието над жени и, че властите продължават да не разбират напълно сериозността на тези явления. Основните препоръки бяха, наред с другото, необходимостта от по-ясни, добре разработени политики, основани на доказателства и данни, официално определение на термина "НОП", по-добри статистически и административни данни и по-добро разбиране на различните видове насилие.

По-долу ще подчертаем някои от ценните аспекти на двустранното сътрудничество на проекта. Какво добави норвежкият принос към работата? Какво научиха партньорите? Ще се опитаме да кажем нещо общо за стойността на международното сътрудничество в борбата срещу НОП/ДН.

Измерението на човешките права

Като организация за правата на човека, за Академията по правата на човека беше от съществено значение да наблегне на измерението на правата на човека в проекта. Тази гледна точка е важна, защото подчертава, че българската държава носи основната отговорност както да постави НОП/ДН на дневен ред, така и да приложи превантивни и възстановителни механизми. Една от препоръките към партньорите е България да ратифицира Истанбулската конвенция (Конвенция на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и ДН, 2011 г.) и по този начин засилване на задълженията на държавата по отношение на защитата на жителите ѝ от НОП/ДН. Подчертаването на измерението на правата на човека може да бъде плодотворно и за други инициативи за международно сътрудничество, тъй като се фокусира върху важната роля на държавите.

Да се учим един от друг

НОП/ДН имат тежки и негативни ефекти върху отделните хора, семействата и обществото като цяло. Тъй като всички държави по различни начини се борят със справянето с тези предизвикателства, очевидно е, че страните трябва да се учат една от друга. Грешките, направени от едни, не трябва да се повтарят от други. Добрите примери трябва да се разпространяват.

Фактът, че Норвегия стигна по-далеч от България в справянето с НОП/ДН – дори и те да продължават да са основен проблем – направи обмена на знания и опит съществена част от проекта. Дори ако много аспекти на явлението са сходни в двете страни, проблемът изглежда е по-обширен в България, отчасти защото разработването на политики и практики за справяне с насилието започва по-късно тук. Един основен принос на Академията по правата на човека е включването на ключови точки от над 40-годишен опит и примери за "най-добри практики" от Норвегия. Характерно за норвежкия подход е смесица от публични политики и мерки, сътрудничество и инициативи на гражданското общество. Разработени са основни политики и мерки, които включват акцента върху последователен и координиран подход към насилието както на национално, така и на местно ниво, значението на превантивната работа, ролята на приютите като ключови институции за подпомагане на жертвите и необходимостта от солидни познания - основа за разработване на политики и практики. Норвежките преживявания са вдъхновение за българските партньори.

Важната роля на гражданското общество

В Норвегия работата по борбата с насилието срещу жени се измести от 70-те години на миналия век от предимно частна инициатива, ръководена от неправителствени организации (НПО), особено женски и феминистки групи, към това да стане част от обществените политики и отговорности. Също така в България много участници от гражданското общество – също често доминирани от жени – вършат важна работа на място, както и действат като двигатели в насърчаването на държавите да поемат повече отговорност. Българските НПО се справят с широк спектър от предизвикателства, включително предлагане на подслон и грижа за жертвите, разработване на училищни кампании, материали и програми за повишаване на осведомеността, иницииране и провеждане на изследвания. Мнозина използват своите знания и платформи, за да лобират общинските и държавни власти и да повдигат политически искания.

Международното сътрудничество по отношение на домашното насилие и насилието, основано на пола, трябва да е наясно с решаващата роля, която играе гражданското общество. Колкото по-професионални стават НПО, толкова по-големи шансове ще имат да влияят на държавите да направят повече. Тяхната работа трябва да бъде подкрепена.

Общо разбиране

Въпреки различните исторически и политически контексти в България и Норвегия, партньорите споделят много от едни и същи гледни точки за разбирането на НОП/ДН, както и за ефективността на превантивните и възстановителни механизми. Тази обща основа е от съществено значение за доброто сътрудничество в проекта, както и за успешните му резултати.

Важно е да се знае фактът, че партньорите в проекти за международно сътрудничество често споделят до голяма степен едно и също разбиране за НОП/ДН, въпреки различния културен, исторически и политически произход. Общите гледни точки могат да имат положително въздействие и да създадат добра основа за партньорство.

Широкият подход включва различни заинтересовани страни

Във всички страни, предпоставка за устойчиво справяне с НОП/ДН, увеличаване на фокуса и ресурситепо темата, е от съществено значение този проблем да бъде признат като политически значим. Следователно е необходим широк подход, който включва законодателство, практически мерки и превенция. Това не може да се направи само от НПО. Държавите трябва да поемат отговорност. С оглед на това проектите за международно сътрудничество могат да имат за цел да включат сътрудничество с официалните власти на общинско или държавно ниво и/или да ги подтикнат да правят повече по темата.

Повишаване на осведомеността относно равенството между половете и правата на жените

Крайният извод от българо-норвежкото сътрудничество, който е изключително актуален за други международни инициативи, е, че цялата работа, насочена към борба с НОП/ДН, трябва да отчита комплексния характер на явлението. Докато дискриминацията срещу жените остава вградена в социалната тъкан на нашите общества, не е възможно ефективно да се предотврати и реагира на ДН. Поради тази причина работата срещу НОП/ДН трябва да включва знания и повишаване на осведомеността относно правата на жените, стереотипите, пристрастията и ролите на половете чрез образователните системи, както и в работата с младежта. Момичетата трябва да бъдат насърчавани да участват на всички нива на обществото. С увеличеното участие на жените в политиката и ръководните позиции, проблемът с НОП/ДН може да се издигне на по-високо място в политическия дневен ред и вероятно да бъде по-добре разрешен.

НОП/ДН, както и равенството между половете и правата на жените са области, в които международното сътрудничество е силно необходимо. Добрата новина е, че подобно сътрудничество има голям потенциал за справяне с общи предизвикателства.

За авторите:

Д-р Солвейг Бергман е старши изследовател в Норвежкия център за насилие и травматичен стрес (НЦНТС). Бергман работи като експерт от страна на Академията по правата на човека в проекта.

Лилиан Хьорт е директор на Академията по правата на човека. Статията е завършена на 31.03.2022 г.

Проектът "Разработване на методология за мониторинг и провеждане на национален мониторинг на политики и институционални практики по отношение на домашното и основано на пола насилие в България" (декември 2019-февруари 2022 г.) се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.