д-р Милена Статева, Станислав Додов

Сдружение “Орион Грид”

Увод към находките от мониторинговото проучване на фондация „П.У.Л.С.“ на политиките и практиките по домашно насилие и насилието, основано на пол в България Благодарни сме за всички 551 отговора на седемте въпросника – подобно усилие досега не е правено, а е много необходимо и дори решаващо.

Преглед и оценка на правната рамка

Попитахме общински служители, правозащитници, психолози, социални работници, разработващи политики, активни граждани и други кои документи от правната рамка, касаеща домашното насилие и насилието, основано на пол  доколко познават и какво мислят за адекватността ѝ на национално ниво. За различните ключови документи е предложена шестстепенна скала от „напълно не познавам“ до „мога да обучавам“.

Отзоваха се 213 души. Актовете на ООН са най-често „донякъде познати“ или „напълно непознати“. При актовете на Съвета на Европа преобладават подобни отговори, следвани и от „познавам“. При тези на ЕС категорично преобладава „не познавам“ при над половината. Изключение е Хартата на основните права, където 38% са отбелязали „познавам донякъде”). Националната рамка е по-добре позната (степен „познавам“), но това не се отнася до всички документи. Близо половината от респондентите не могат да преценят доколко водещите национални документи са адекватни спрямо темите, като това включва и Конституцията.

 Оценка на нуждите

Правят впечатление повтарящи се наблюдения за положителната роля на задължаващите международни документи и подчертаването на експертността в НПО и участието им в разработването на политики и стандарти за практики. Достъпността до стандарти чрез интернет се посочва като важна. Основните трудности касаят цялостния политически климат в страната, липсата на политическа воля, на ресурси, на експертен капацитет в държавните институции, на участие на преживели насилие, непоследователността на политиките, както и търпимостта в обществото.

Оценка на структурите и процесите в системата

Поканихме участниците да оценят различните елементи на системата – роли, длъжностни характеристики, комуникация и координация и пр. – за да разберем доколко тя, в нейната цялост, отговоря на своето предназначение, доколко ефективно се справя с проблемите, които трябва да разрешава. За различните категории системно преобладават отговорите „не мога да преценя“, особено по отношение на политиките, което е свързано с трудността да се прецени доколко се познава системата. Тази находка говори за необходимостта от подобни обобщаващи проучвания.

Важно е също, че участниците споделят за много повече яснота що се касае до практиките за подкрепа, и там оценката е висока, т.е. този елемент на системата е познат и добре работещ според тях. Разбирането на тази находка следва да се разглежда и исторически – хронологично това са най-старите практики у нас.

Доколко в сферата се спазват стандарти?

Изключително положително е, че като цяло респондентите заявяват че се опират на стандарти. Интересното е, че повечето участници оценяват това „придържане“ в средните диапазони – нито твърде стриктно, нито твърде хаотично. От една страна, възможно е да е налице известна скромност и страх да не бъдат обвинени в самоувереност. От друга страна изглежда, че преценката им не е подкрепена от данни, научно измерване и инструменти, с които сами да измерват качеството, ефективността и ефикасността на работата си и да могат да са категорични. Едно по-задълбочено проучване на практиките е изключително необходимо.

В заключение, данните на този етап не ни казват нищо ново, а в секцията за оценка на въздействието в сферата на домашно насилие и насилието, основано на пол не казват нищо поради липса на достатъчно данни. Хората не знаят и са откровени: няма система, няма знание за реалността на практиките и политиките, няма последователност, превенцията е неглижирана за сметка на „гасенето на пожари“, практиките „не знаят какво правят, как, дали и защо“ и справянето с последствията на множество фактори, основно политически, социални, икономически и културни, изисква усилие, което не се прави и ако се прави, се преживява като излишно.

Ако искате още повече да помогнете на нашето усилие да изработим смисъл от системата (и дали я има), моля попълнете този въпросник: https://www.surveymonkey.com/r/NCM7ZN6  Благодарим на всички, които се включиха в проучването.