ОЦЕНКА НА ПРОЕКТ “ПОДКРЕПА НА ДЕЦА В ДЕЛИКАТНАТА ФАЗА МЕЖДУ ЮНОШЕСТВОТО И ЗРЕЛОСТТА ПРИ НАПУСКАНЕ НА АЛТЕРНАТИВНИ ИНСТИТУЦИИ ЗА ГРИЖА”

КИПЕЖ И ХРАНИЛИЩЕ НА ЗНАНИЯ И ИДЕИ

д-р Милена Статева

Сдружение "Орион Грид"

Оценяването на един проект не е свързано с това да се похвали или да се прецени по някакъв друг начин работата на даден колектив. То цели извличане на ценността на дадена инициатива, извличане на вътрешната истина, която е била водеща за екипите, участващи в начинанията. То цели и разкриване на присъщите на естеството на работната задача конфликти, които са възпрепятствали процесите, структурите, процедурите и усилията. Изследванията на оценяването през 21-ви век се занимават най-вече с напрежението между ценностно натоварените и ценностно неутралните изследвания (Hammersley, 2008). Повечето конвенционални оценки оставят вакуум по отношение на стойността на наличните възможности, когато се прилагат единствено "рационални" процедури (Julnes, 2010). В настоящото изследване положих съзнателни усилия да обединя основани на доказателства и основани на ценности методологии по протежение на континуума от качествени и количествени подходи, за да се справя с предизвикателствата на изготвянето на доклад, който да осветлява и разпалва, а не да представя сух разказ за това какво е било добре и какво не е сработило.

Напускането на грижата като специфично и силно въздействащо преживяване на прехода към зрелостта, и по-специално напускането на алтернативните институции за грижа, които се появяват в процеса на деинституционализация, е недостатъчно изследвана област. Трябва да се подчертае, че е справедливо да се отбележи приносът не само на този проект, но и на опита от сътрудничеството на този консорциум в предишни проекти. Макар формално проектът да е съвсем отскоро, в действителност това, което е довело екипите на трите организации до такъв успех при толкова трудни обстоятелства по време на изпълнението при пандемията от КОВИД-19 и "затварянето", е едно дългосрочно предишно сътрудничество. Натрупаният опит и познания трябва да бъдат взети много насериозно и именно така виждам задачата на оценката - като дестилираща намеса, която да подпомогне процеса на разработване на адекватна политика на национално, регионално и европейско равнище.

Основните послания, представени от проектните екипи, са следните:

• Натрупаните доказателства и познания ТРЯБВА да се използват за информиране на националните органи за взимане на решения и разработване на политики.
• Необходимо е да се подобрят каналите за информация и комуникация от домовете за алтернативна грижа към политическото равнище.
• Необходима е много работа - стриктна и сериозна работа - за да се гарантира участието на децата както като индивиди, така и като група в процеса на вземане на решения и формиране на политики.
• Изграждането на капацитет следва да се съсредоточи върху промяната на знанията и уменията, но също и на нагласите на професионалистите.

Следователно основният въпрос е за устойчивостта: какво следва от тук нататък? Как да се гарантира, че изключително ценните знания и опит от проекта и работата, която го предшества, ще бъдат разпространени, оценени, използвани и приложени?

В известен смисъл проектът може да се разглежда като изследване на конкретен случай: в термините на Yin изследването на случай е "емпирично изследване, което проучва съвременно явление в неговия реален контекст; когато границите между явлението и контекста не са ясно очертани; и при което се използват множество източници на доказателства" (Yin, 1984). 'Проучването на случай' тук се разбира и като мултиметодологичен подход и проектна характеристика, 'рамка, определяща границите на събирането на информация' и 'опит за цялостно обяснение на динамиката на определен исторически период на определена социална единица' (Stoecker, 1991:97-98), като се фокусира върху 'случаи' на най-предизвикателните профили на деца (пострадали от насилие, търсещи убежище) и най-проблемните контексти в Южна Европа. Това позволява да се изследва феноменът на прехода към зряла възраст от гледна точка на това какви подходи и техники са необходими, за да бъдат вкарани в масова употреба, като същевременно са насочени особено към най-уязвимите деца и младежи. Следователно отговорът на въпроса за устойчивостта се крие в консолидирането на наученото и разработването на по-нататъшни, по-мощни и по-добре формулирани и оборудвани интервенции.

МЕТОДОЛОГИЯ НА ОЦЕНКАТА

Методологията на оценката се основава на подход, известен като "Теория на промяната" (Theory of Change - ToC), или картографиране на логиката на интервенцията като част от стратегическото планиране, изпълнението на дейностите и съответно като основа за мониторинга и оценката (Mason and Barnes, 2007; Coote et al., 2004). ToC се основава на картографирането на стъпките в сътрудничество с възможно най-много заинтересовани страни - от идентифицирането на ключовите проблеми в контекста до постигането на планираното въздействие. Чрез идентифициране на имплицитни и експлицитни теории на промяната от различни заинтересовани страни, подходът проектира дейностите в проекта, програмата или инициативата с оглед на това какви продукти и резултати трябва да се постигнат, за да се достигнат необходимите цели и общата цел на проекта и да се постигне желаното въздействие. За да се извлекат тези резултати, интервенцията за оценка се основава на преглед на проектната документация, интервюта като наблюдения с ключови фигури в консорциума и наблюдения на срещи и конференции на консорциума.

ТЕОРИЯ НА ПРОМЯНАТА

Що се отнася до контекста, екипите по проекта откриват проблеми на няколко нива. Като се започне от политиките на ЕС и националните политики, става ясно, че макар политиките да са като цяло добри, тяхното изпълнение е проблематично. Това е свързано с предизвикателствата в системата за подкрепа, която е фрагментирана и в трите държави и в която липсва комуникация и съгласуваност при насочванията, специалистите не разполагат с достатъчно знания, умения и адекватни нагласи - особено когато става въпрос за проблемите, с които се сблъскват най-травматизираните деца и младежи.  

Основанието за действие в рамките на този проект е осветляване и разработване на структури, процеси, процедури и техники за повишаване на детското участие като основополагаща предпоставка за овластяване на децата и пренасочване на вниманието им към подготовка за напускане на домовете за грижи и подготовката им за навлизане в зряла възраст. Осъществени са огромен брой дейности, които се различават в отделните държави, както и имат за цел да продължат партньорството заедно в усилията им да подкрепят младите хора, като същевременно научат какво работи, за кого, в какъв контекст, при какви обстоятелства, как и защо.

За резултати от проекта могат да се смятат редица срещи, комуникация и координация с местата (заведенията за грижи), групови и (особено!) индивидуални сесии за деца и младежи (онлайн по време на блокирането, когато е необходимо), видеоклипове, други материали, 2 конференции. За оценката обаче са важни ефектите:

а) върху децата: най-важното е да им се даде глас и да се почувстват чути и да бъдат агенти на живота си, както и да се създадат специфични структури за това с техните процеси, процедури и резултати; тези структури също се консултираха с материалите, изготвени от екипите на проекта;

б) върху професионалистите: изтъкване на пропуските в знанията, уменията, нагласите и комуникацията и разработване и предоставяне на необходимите инструменти и интервенции за преодоляване на тези пропуски; не на последно място, работата с професионалистите, въпреки че е най-предизвикателната, също представлява интервенции в рамките на националните системи, чиито ефекти ще имат отражение в бъдеще;

в) за изпълняващите организации: внедряване на разработените подходи, практики и техники в техните рутинни практики въз основа на предишен опит и методологии;

г) за консорциума: надграждане на вече установените практики и укрепване на капацитета му за продължаване на интервенциите през следващите години с последващи проекти и непрекъснато сътрудничество, взаимодействие и споделено учене;

д) ефектите върху местните системи и на ниво ЕС могат само да се прогнозират, тъй като те са предмет на дългосрочното действие на "семената" на този проект - всички материали, които са били предоставени, както и разпространението на доклада за оценка и разработването на последващи проекти.

Оценката показва, че този проект има потенциал за огромно въздействие: обобщаване на констатациите, разработване и усъвършенстване на строга, преносима в различни контексти методология, основана на доказателства, съчетана с принципи, основани на ценности, и ясни и изпитани съвети за адаптиране.

ТОЧНОСТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Възникващата методология е изградена около два стълба: участие на децата и фокус върху прехода към зряла възраст и напускането на заведенията за грижи. И трите екипа се придържат основно към тези два елемента на интервенцията. Там, където е имало предизвикателства, те са били свързани с дозировката на интервенцията поради “затварянето” поради пандемията: планираните срещи и сесии са били по-често онлайн и понякога се е налагало да бъдат прекъсвани в някои заведения. Въпреки че пандемията е предизвикателство, най-големите предизвикателства и в трите контекста се оказват скрити в системите и взаимоотношенията с други професионалисти от официалната система за грижи, както и в цялостния им контекст и основните практики, които влияят върху цялостното благосъстояние и повторното травмиране на децата и младежите. 

Що се отнася до качеството на изпълнението и поддържането на стандартите, и трите екипа следват високи стандарти, приети в областта и в международните пактове за правата на децата. Те също така разработват нови, за да отговорят на предизвикателствата в тези специфични условия и в този конкретен уникален период от време, характеризиращ се не само с безпрецедентни в най-новата история затваряния, но и с тежки, особено в България, ретроградни политики и неблагоприятен обществен климат.

От първостепенно значение е да се подчертае осъществената неизбежна диференциация, т.е. уникалните характеристики, които правят тази интервенция работеща (в рамките на нейните различия между бенефициентите и организационните и националните контексти). Независимо от начините, по които е осъществено изпълнението - чрез срещи лице в лице (групови и индивидуални), чрез видеоматериали, онлайн работа и т.н., фукнцията е била върху изграждането на силни и мощни групи от млади хора, които се свързват с гласовете си и разполагат с пространства за размисъл върху прехода.

Може би най-ценното е изложението на това как адаптацията е работила в различни контексти, целеви групи и обстоятелства, което ще бъде описано по-подробно и с винетки на случаи в пълния доклад.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ

От първостепенно значение за проекта е прякото участие на децата от институциите, включително изграждането на консултативни съвети и улесняването на опита за самостоятелност, уважение и поемане на контрол върху живота в една подкрепяща и защитена среда. От ключово значение е също така, че всички методологии в трите контекста се основават на първоначална оценка на нуждите на системата в началото на проекта. Това дава възможност за моментна снимка на системата(ите) и идентифициране на "горещите точки" и слабите "брънки", към които да бъдат насочени отделните дейности. Екипите са били твърде заети, както все по-често се случва на терен поради липса на финансиране, голямо текучество на хора, конкурентост в неправителствения сектор и необходимост от участие в справянето с допълнителни практически въпроси и предизвикателства, което според споделянията по време на оценката е довело до леко разминаване между аспектите на координацията и тези на методологията. Съществува и неизбежното предизвикателство всички заинтересовани страни да бъдат изненадани от пандемията. Въпреки това, благодарение на предварително установените и изпитани методологии, които са адаптирани към тези трудности, и не на последно място поради това, че политиките и стандартите за практики като цяло са добри и добре дефинирани, тяхното иначе неубедително прилагане е било преодоляно чрез усъвършенстване на подходите и техниките, особено на микроравнище.

За съжаление основната констатация е, че "цялата система е напълно погрешна", както казва една от респндентите. По-конкретно, и в трите държави липсва последователност в системите за насочване, което се отразява неблагоприятно на благосъстоянието на децата и на по-нататъшното им ретравматизиране. Практиките на професионалистите се характеризират с липса на познания, особено за внедряването на подход, основан на правата на човека, и за разбирането на духа на правата на човека. Професионалистите масово не са достатъчно обучени, а обучението им е неустойчиво поради голямото текучество на персонала. Алтернативните центрове за грижа се оказват само формално "алтернативни", тъй като масово не успяват да осигурят сигурност и надеждна подкрепяща среда. Това са само някои от предизвикателствата, с които консорциумът трябва да се справи в най-близко бъдеще, тъй като цената за децата е висока, особено по отношение на ненужните страдания, провалените житейски цели и проекти, нереализирания потенциал и т.н. на децата и младите хора.

Не е изненадващо, че в основата на успеха на проекта са "душата и духът" на всеки отделен член на екипа - както каза един от интервюираните: "Не можеш да вършиш тази работа, ако ти липсва сърце". Решаващо значение имат личната ангажираност и отдаденост, както и съсредоточаването върху работната задача, независимо от видимите пречки на всички нива на изпълнение. Етиката на ориентация към решаване на проблеми, съчетана с това, което интервюираните нарекоха "дух на другарство и партньорство", позволиха да се прояви голяма чувствителност и внимание към нуждите на бенефициентите, като се определи какво работи най-добре, за кого, как и защо. Тези съставки са в основата на това, което трябва да се вземе предвид при изпълнението на бъдещи проекти, за да се умножи ефектът от постигнатото и да се остойностят методологическите и научните резултати.

Бъдещите проекти и инициативи на този консорциум (а вероятно и неговото разширяване) притежават огромен потенциал с невероятна сила да достигнат до същността на проблемите, предизвикателствата и пречките, които възпрепятстват адекватната реформа на институциите за грижи не само на национално, но и на европейско и по-широко равнище. Задачата на доклада за оценка е да очертае възможните пътища за мощни и същевременно икономични интервенции, които да се основават на вече постигнатото до момента.  Консорциумът и натрупаните от него опит и резултати могат да се считат за врящ котел за идеи за следващите години и дори десетилетия. Горещо съветвам читателите на този бюлетин да обърнат внимание на резултатите от проекта и да следят това пространство за бъдещи знания, прозрения и разбиране.