В член 3 от Протокола на ООН за предотвратяване, противодействие и Наказване на трафика на хора е прието следното определение за „трафик на хора”:
„Трафик на хора" означава набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането На хора чрез заплаха или използване на сила и други форми на принуда, отвличане, измама, заблуда, злоупотреба с власт или с положение на зависимост или чрез даване или получаване на плащания или други ползи за получаване съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице, за целите на експлоатацията.
В България съществуват редица фактори, излагащи хората на риск да бъдат трафикирани: бедност, безработица, домашно насилие, липса на подкрепа от семейството, липса на достъп до образование или незавършено средно образование, както и липса на информираност за трафика на хора.
Допълнителни рискови фактори, най-вече за деца от ромски произход, са дискриминация, социално изключване и маргинализация, често свързани с травматични преживявания (например насилие, изнасилване, кръвосмешение). Освен това, бързото разпространение и укрепване на организираната престъпност в страната представлява мощен негативен фактор по отношение на трафика на хора.
Важно е да се отбележи, че характеристиките на вътрешния трафик са доста по-различни от тези на международния. Въпреки това, анализът на конкретни случаи води до заключението, че понякога експлоатацията вътре в страната е етап от международен трафик и целта му е да се преодолее съпротивата на жертвата и да се улесни нейното транспортиране през границата.
Мисия на програмата: Развиване на стратегии и политики в посока противодейстие и защита на жертвите на трафик.
Основната цел на програмата за работа с жертви на трафик е работа в посока предотвратяване на трафика на хора; защита, възстановяване и реинтеграция на жертвите на трафик.
- Осигуряване на психологическа, социална и правна подкрепа на пострадалите лица;
- Преодоляване на последствията от преживяното насилие и мобилизиране на ресурси за преодоляване на ситуацията на зависимост от извършителя;
- Изграждане на нагласа и умения за равнопоставено общуване.
На кого помагаме:
Жени, деца и мъже, жертви на вътрешен и външен /международен/ трафик, с цел експлотация и/или принудителен труд.
Кризисният център към организацията осигурява на пострадалите лица подслон и конкретни мерки и услуги за подкрепа и възстановяване, съобразно установените специфични потребности във всеки конкретен случай.
Психологическото консултиране може да се разглежда като форма на краткосрочна психологическа терапия (психотерапия).
Психологичното консултиране е основно насочено към работа с конкретни жизнени проблеми. Чрез изследване на актуалните проблеми в дълбочина и във взаимовръзка с минали събития и преживявания, психологическото консултиране позволява да се открият механизмите, които стоят в основата на проблемните взаимоотношения. То включва идентифициране на нови поведенчески възможности и избор между тях, научаване на нови умения за по-добро справяне с проблемите, постигане на по-добро разбиране на това, което се случва в ежедневието.