Механизми за контрол и експоатация на жертвите

Основната цел на трафикантите е да печелят пари чрез дългосрочната експлоатация на техните жертви. Това изисква от тях да пазят своята инвестиция, т.е. да гарантират, че тяхната жертва ще продължи да работи каквото и както й бъде наредено и няма да се опитва да бяга. Следователно трафикантът има нужда да установи постоянен контрол над своята жертва.

Много различни механизми са употребявани, за да се контролират жертвите в търговията с хора по време на експлоатационната фаза. Всеки механизъм може да бъде използван отделно от другите, но в повечето случаи те се прилагат заедно, за да се създадат условия на реален или психически плен на жертвата.

Мнението на специалистите-психотерапевти е, че почти всички хора,
поставени в ситуация на насилие,
реагират по приблизително един и същ начин.

Наборът от психични защити, с които хората разполагат, не е много голям и се изучава така, както се изучава човешката анатомия. Има точно разработена система за манипулация на хората, която е отдавна известна и се практикува в тотални общности като концлагерите, сектите и т.н. В трафикът на жени се използват същите механизми:

  • Отнемане на самоличност и пътни документи - Трафикантите конфискуват документите за самоличност и пътните документи от жертвите, обикновено веднага след пристигането в съответната страна. Това лишава жертвите от тяхната самоличност, потвърждава тяхното незаконно влизане и пребиваване и за тях става невъзможно да търсят помощ или да избягат в друга страна. Понеже много жертви са от страни, където полицията е по-скоро репресивна сила, отколкото средство за съдействие, те имат естествено нежелание да се свържат с полицията за помощ. Трафикантът усилва това възприятие, като казва на жертвата, че ако желае тя може да напусне и да отиде при полицията, но резултатът ще бъде незабавното депортиране и ще бъдат предприети наказателни мерки при завръщането й в родината. Данните показват, че трафикантът обикновено е прав в това твърдение, понеже повечето жертви на търговията с хора, които попадат без документи на вниманието на полицията в редица страни, най-често биват незабавно депортирани, вместо да се третират като жертви на тежки престъпления. В друг случай трафикантът може да каже на жертвата си, че няма смисъл да търси помощ от полицията, понеже тя е корумпирана и подвластна на трафикантите.

Липсата на документи, комбинирана със страха от полицията е употребявана от трафикантите, за да се намали вероятността жертвите да предприемат бягство или да подадат официални оплаквания срещу тях. Следователно достъпът до право на законно временно пребиваване на жертвите на търговията с хора, би послужил не само да защитава техните права, но и би бил в интерес на изпълнителните власти, свързани с ефективното законово преследване на трафикантите. За съжаление повечето страни приемници често не желаят да предоставят на жертвите никаква форма на право на временно пребиваване. Това означава, че става невъзможно да се осигури нормална защита, грижа и подкрепа на жертви на търговията с хора или да се легализира тяхното пребиваване, за да започнат да сътрудничат на правната система.

  • Тежко насилие — изнасилвания, жестоки изтезания, побой, глад. Целта е жертвата да се постави в екстремални условия за оцеляване. Атакува се психичния защитен механизъм на човек, който се състои във вярата, че светът около него може да бъде контролиран. Всички ние знаем, че човек е смъртен, но всички се страхуваме от смъртта. Ето защо природата ни е снабдила със защити, които подхранват илюзията, че управляваме живота си. Тези защити са важни, защото ни помагат да планираме, да сме инициативни, да общуваме и т.н. Когато проблемът за смъртта, от екзистенциален се превърне в болезнено личен, защитите, които обикновено използваме, повече не могат да ни служат. При опасност за живота човек "изключва", престава да разсъждава с една единствена цел — физическото оцеляване. Цената на това е висока и травмира психиката. Насилниците използват това свойство на човешката природа, за да заставят жените да им се подчиняват безприкословно, да проституират и т.н.

Трафикантите много ефективно употребяват насилието и заплахата от насилие като ефективни мерки за контролиране. Жертвите често пъти биват, освен бити и изнасилвани, затваряни, държани изолирани дълго време, дрогирани и/или измъчвани с ножове и цигари с цел да се поддържа подчинение. Това малтретиране може да бъде употребявано като наказание за някаква форма на неподчинение или може да бъде предназначено да служи като предупреждение към жертвите, за да гарантира, че те напълно разбират какви ще са последиците от незачитане волята на трафиканта. В други случаи употребата на физическо и сексуално насилие е просто резултат на сексуален садизъм от страна на трафиканта.

В случаите на сексуална експлоатация срамът е друг мощен механизъм за контрол. Трафикантът би могъл да заплашва, че ще разкрие на семейството на жертвата факта, че работи като проститутка. Често са правени снимки, докато жертвата бива изнасилвана и използвани за изнудване, което да гарантира нейното строго подчинение на заповедите на трафиканта.

При жертвите от някои култури, специфично психологическо насилие може да бъде ефективно. Например при жертви от Западна Африка (например Нигерия) ритуали, наподобяващи вуду магия, могат да предизвикат ужасен страх и контрол на жертвата и да гарантират нейното подчинение. При жертва мюсюлманка, разкриването на факта, че е проститутка я поставя пред много по-голяма физическа заплаха от собственото й семейство, отколкото от трафиканта.

  • Употреба на заплаха за репресия на семейството на жертвата - Най-ефективната и проблематична заплаха, която прави разследването на търговията с хора изключително трудна, е заплахата от жестоки репресии на обичани от жертвата хора в нейната родина. В много случаи трафикантите се стараят да знаят подробности за семейството на жертвата. Това може просто да бъдат името и адресът на семейството или на друг обичан човек. Престъпникът няма нужда да притежава действително голямо количество информация за семейството, защото заплахата и възприятието на жертвата гарантират нейната подвластност. За нея проблема идва от факта, че тя не може да поеме риска да застраши сигурността на обичаните хора, като гадае дали трафикантът блъфира, като споменава интимни подробности за семейството и близките и  или в действителност е способен да използва насилие срещу тях.

  • Физическо изтощение - Системата от манипулации включва правилото да не се дава никаква възможност на жертвата за почивка — никаква възможност да остане насаме със себе си и да помисли, да разсъди и да се възстанови поне от части и да предприеме действия в своя защита. Двайсет часовият работен ден носи големи печалби, но той е важен и за "пречупването" на психиката на жената.

  • Тотален контрол и изолация. Обвързване чрез дълг - Като по-нататъшни мерки на засилен контрол над жертвите посредством изолация, жертвите се държат в условия, където не са способни да комуникират на родния си език, както и да нямат социално общуване с други лица с подобен произход. Жените често са местени от град в град и от страна в страна. Целта е да се дезориентират жертвите, да се попречи на създаването на приятелства, опознаването на тяхното обкръжение и за да се предотврати откриване от полиция. Често на жертвата й се дава възможност да общува единствено с насилника и строго се следи. Жените, жертви на трафик обикновено живеят и работят на едно и също място. Човек не може да подтисне своята потребност от комуникация, но общувайки само с насилника, жената започва да приема изкривена информация за света и за себе си. Посланието е едно единствено — животът на жената не е ценен, тя не струва нищо. Тя е виновна за случилото се, защото "дължи пари", тъй като е купена и трябва да се "изплати". Един от основните механизми е обвързването чрез дълг, при което от жертвата се изисква да възстанови преувеличени разходи по вкарването й в съответната страна. Неимоверни и акумулиращи се лихви обикновено се прикачват към тези разходи, които допълват изискването да се платят изключително завишени цени за пребиваване, жилище, ползване на публичния дом, рекламиране на услугите и транспортни разходи. Всичко това води до непрекъснато трупащ се дълг, като става невъзможно той да бъде изплатен. Разбира се тя никога не може да се "откупи" и бива продадена отново на друг сутеньор. Системата на продажбата е важна. Първо се въвежда идеята, че жената е стока, роб, а не човек като другите и второ у нея се затвърждава представата за тоталния свят, свят на насилие и контрол като единствено възможен. Всички сводници са се "научили" да работят по един и същ "стандарт". Понякога тормозът се сменя с малки жестове на внимание — подаръци, проява на милост (например да се заведе жената на лекар). Това има за цел да привърже жената към насилника и често успява, защото човек е устроен така, че има нужда да стане близък с някой, да види нещо добро.

Крайният резултат на механизмите за контролиране и експлоатиране на жертвите на трафик е състояние на реален и психологически плен и мъчения.

Някои жени "отцепват" действителността в ситуация на трафик. Те успяват да съхранят част от своята личност на свободен човек. Всеки изминат ден на насилие и контрол атакува предишните представи за себе си и за света, така че постепенно ги "забравя".

Ако не може да забрави, човек "полудява", защото влиза в противоречие със собствените си представи и абсурдната реалност. Травматичните симптоми напомнят симптомите на психична болест, но това са две съвсем различни диагнози и се лекуват по съвсем различен начин.

По-често срещаните симптоми са: нощни кошмари, внезапно нахлуване на картини и образи, свързани с миналото насилие и др. Най-големият проблем е, че човек е "блокиран", тъй като е загубил предишната си идея за света като подредено и предсказуемо място. Загубил е способността да контролира живота си. Преживелите трафик се чувстват празни и вцепенени, поради факта, че не е са в състояние да понесат  бурните емоции, които са в тях. Достъпът им до емоционалния  им живот е също блокиран, тъй като чувствата им са свръхмерни: чувства на вина, гняв, страх и отвращение от себе си.

Contact Us

  • (+35976) 60 10 10

  •   (+35976) 60 33 60

  • pulse.women@gmail.com

  • pulse.aids@gmail.com

DONATION BANK ACCOUNT

Recipient / Holder: PULSE Foundation

IBAN: BG54UNCR96601084291413
BIC: UNCRBGSF

Bank: Unicredit Bulbank

Всички права запазени © 2024. Фондация П.У.Л.С. Уеб агенция Kaya Pro Ltd.

Search