5 януари 2018

През последните няколко дни много думи се изговориха и много въпроси се зададоха около това – „ДА или НЕ за Истанбулската Конвенция?” На базата на знания и не знания на обикновения гражданин манипулацията от емоционално заинтересовани страни процъфтяваше, пък и много мои приятели и колеги с различен ранг на образование успяваха да се забъркат в тази въртележка на вербална еквилибристика и лаически интерпретации на текстове, които не бяха прочели или не бяха съотнесли към действителността, в която самите те живеят, идеология, която самите те проповядват и действия, които самите те предприемат в защита на по- слабите, пострадалите и дискриминираните.

Най- големият водовъртеж се завъртя около така изваденото от нищото понятие за „третия пол”. Както пише едно от публичните издания думата- „трети“ в Истанбулската конвенция „се споменава само два пъти в документа – и двата пъти става дума за „трети страни“”.

Погледнато по този начин опита за налагане на това определение„третия пол” се измества към това, че всъщност е направен опит да бъде „доуточнено” ПОНЯТИЕТО В Конвенцията за „социален пол”.

В чл. 4 пише, че мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъдат осигурени без всякаква дискриминация, основана на пол / има се в предвид жена-мъж/ и социален пол / пола на база на социалната определеност в обществото/.

Какво означава – социален пол?

Мисля, че е важно тук да бъдат направени няколко доуточнения, доказали своята значимост през вековете и предопределили световни, държавни и човешки съдби.
Социалният пол, както по-горе споменах е социалната определеност в обществото, в което живеем и тя също така следва определен наложен стереотип, определен от същото това общество.

Социалната роля на половете в обществото означават как се очаква от нас да действаме, да говорим, да се обличаме, да се грижим за себе си и да се държим на базата на нашия определен пол.
Например, момичетата и жените обикновено се очаква да се обличат по типично женствени начини и да бъдат учтиви, приспособими и грижовни.
Обикновено се очаква мъжете да бъдат силни, агресивни и смели.
Всяко общество, етническа група и култура има очаквания за ролята на половете, но те могат да бъдат много различни от групата.
Те могат също да се променят в едно и също общество с течение на времето.
Например, в миналото розовото е било считано за мъжествен цвят в САЩ, докато синьото се счита за женско. Мъжките народни носии на Шотландия са с къси поли, специфични за съвременната дамска мода. Също така за мъжете е прието да бъдат късо подстригани, но по- малко мъжествени и агресивни ли са например рокерите или металистите.
Човекът е „социално животно” казва един от най- великите американски психолози- Елиът Арънсън, удостоен с редица престижни награди за принос към подобряването на междугруповите взаимоотношения и социалната психология. Арънсън твърди „ Човекът не може да оцелее сам и да живее в изолация”. И това в голяма степен е точно така, не веднъж доказало своята истинност. Хората живеят в групи, семейства, общества, народи и всички имат своята традиция, култура и ценностна система. Често тези социални норми на определение и отношение към определените полове и социални, етнични, религиозни и расови са с различна степен на приемане, толеранс и дискриминация.
Следвайки стереотипизираните нагласи на обществото, ние много често не си даваме сметка че следваме безрезервно и дори инертно нагласи на нетолеранстност, обезценяване и дискриминация.
Ако се върнем към приноса на Елиат в изследването на социалната определеност и ще видим, че както той казва „Чувството на безпомощност и безсилие, което остава у потиснатите хора, неизбежно принизява самооценката им, като този процес започва още от ранно детство.” Елиат се позовава на редица експерименти, които доказват, че чернокожите деца не желаят да играят с чернокожи кукли, защото те „вече са били убедени, че не е добре да си чернокож и намирали белите кукли за по-хубави и изобщо ги оценявали по-високо „ Също така при експеримент със студенти, на които им е била дадена една и съща статия, но им е казана, че едната е написана от мъж, а другата от жена – много по- високи оценки получили статиите, за които студентите смятали, че са написани от мъже. Студентите смятали, че написаните от жени статии по принцип са по-слаби от статиите, написани от мъже, също както чернокожите деца са се научили да оценяват черните кукли по-ниско от белите.
Това е наследството на общество, пълно с предразсъдъци.

Как половите стереотипи засягат хората?

Както вече стана ясно „стереотипите за пола” могат да причинят неравно и несправедливо отношение поради пола на дадено лице.
Това се нарича сексизъм.
Съществуват четири основни вида стереотипи, свързани с пола:
Личностни черти – Например, жените често се очаква да бъдат наивни и емоционални, докато мъжете обикновено се очаква да бъдат самоуверени и агресивни.
И ако това не се случи и мъжете не са самоуверени и агресивни, то тогава цялата тяхна общност ги нарича „женчовци” или „комплексари” или още по-лошо „мамини лигльовци”.
Домашно поведение – Например някои хора очакват жените да се грижат за децата, да готвят и да почистват дома си, докато мъжете се грижат за финансите, работят върху колата и извършват домашни ремонти.
Не знам дали сте си давали сметка, колко отговорно и същевременно самотно е да се грижиш сам за средствата и ремонтите в къщата, а от среща да ти казват, че това е мъжка работа и не могат да си „цапат ръцете” и същевременно да ти се иска да си повече време с детето си и да нямаш тази, преди всичко емоционална възможност, защото твоят баща не е бил с теб и не ти е показал как става това.
Да си много гладен и даже да ти се налага да си мислиш, „че не си „ но да не можеш да си сготвиш нищо или да си сложиш да хапнеш /имам и такива случаи сред моите познати/, защото жена ти не се е прибрала от работа и не е сготвила и не е сложила трапезата. Не е ли най- малко осакатяваща тази „неспособност”, която са ти предали благодарение на твоя „социален пол”.
Физически вид – Например, жените се очаква да бъдат тънки и грациозни, докато мъжете се очаква да са високи и мускулести.
Ами ако ти чисто наследствено си се родил нисък за „социалното изискване за мъж” , какво се случва тогава? Историята има редица ярки случая за това, за съжаление с много трагични последици за цели държави и нации.

Ако всички ние наистина се замислим спокойно над собственото си човешко функциониране ще си дадем сметка, че всички тези стереотипи по полов признак могат да затруднят нашите взаимоотношения с останалите хората.

Изключителните, полови стереотипи са вредни, защото не позволяват на хората да изразяват напълно себе си и техните емоции.

Например, мъжете не трябва да са чувствителни и да плачат / дълбока застъпено в българската култура/. Голяма част от неизразените и подтиснати емоции при мъжете обаче водят до тежки злоупотреби с алкохол и наркотици и в голям процент до самоубийства.
Или пък другата позиция – за жените не им е позволено да бъдат независими, умни или творци. Поради този факт например, час сега -21 век от ПОДЗЕМИЯТА на Галерията Уфици във Флоренция, Италия се изваждат творбите на талантливите жени художници.
Кажете скъпи съвременници, не е ли това „човешка слепота” или инерция на следване на „социалния- полов стереотип”.
И като край на това, немного късо представяне по темата, ми се ще да подчертая, че това е акцента на така наречената Истанбулска конвенция – да акцентира върху свободния избор, непредопределен от насилие, арогантност, човешка завист и омраза.

А ТОВА СЕ УЧИ! Учат се хората на уважение към ДРУГИЯ, РАЗЛИЧНИЯ- по пол, възраст, етнос, религия, цвят на кожата…

Автор: Екатерина Велева